Годишен доклад за европейските МСП през 2014/2015 г.

Според Годишния доклад за европейските МСП през 2014/2015 г. след години на спад, европейските МСП отново почват да се разширяват и отново са започнали да наемат служители. Докладът, изготвен на годишна база, предоставя кратък обзор на размера, структурата и важността на МСП сектора за европейската икономика и преглед на миналата и предвижданата резултатност на МСП за периода 2008-2016 г. Също така са включени сравнения с държави извън ЕС, както и със сектора на големите предприятия.
МСП са отговорни за 71.4% от нарастването на заетостта през 2014 г. в нефинансовия бизнес сектор, което включва всички сектори на икономиката с изключение на „финансовите услуги“, „правителствените услуги“, „образование“, „здравеопазване“, „изкуства и култура“, „земеделие, лесовъдство и риболов“. МСП са много разнообразна група от предприятия и присъстват във всеки ъгъл на икономиката, с дейности варирайки от производството на домашна храна до производството на високотехнологично оборудване за космически изследвания, от услуги на дребно до предлагането на високо специализирани професионални услуги, от фокусиране предимно върхо обслужването на домашния пазар до фокусиране основно върху експортните пазари.
На кратко, МСП са навсякъде и през 2014 г. представляват 99.8% от предприятията в нефинансовия бизнес сектор в ЕС28. На всеки квадратен километър площ в ЕС има средно по 5 МСП. Освен това, през 2014 г. МСП са наели почти 90 милиона души – 67% от общата заетост и са генерирали 58% от добавената стойност на сектора. Почти всички МСП (93%) са микро МСП, в които работят по-малко от 10 души. Около 3/4 от МСП са активни в петте ключови сектора: „търговия на едро и дребно“, „производство“, „строителство“, „бизнес услуги“ и „хотелски и хранителни услуги“.
Колебливо покълналият растеж от 2013 г. набра сили през 2014 г. Конкретно, през 2014 г. добавената стойност на МСП на ЕС28 се повиши с 3.3%, а заетостта с 1.2%, докато през 2013 г. добавената стойност се повиши с 1.6%, а заетостта намаля с 0.5%. Въпреки това, позитивният опит на 2014 г. не бе повсеместен за всички държави-членки – МСП в Кипър, Швеция, Хърватия, Гърция, Италия и Чехия отчетоха спад в добавената стойност, който в Кипър и Италия бе придружен и от спад в заетостта.
Сред петте ключови сектора, секторът „бизнес услуги“ е най-добре представилият се на ниво ЕС28 по всичките три индикатора за резултатност на МСП (т.е. по отношение на повишаването на заетостта, добавената стойност и броя МСП). Добавената стойност в този сектор се повиши с повече от 5 % през 2014 г. Другите четири ключови сектора и секторът „други“ също отчетоха добър растеж на добавената стойност между 2.7% до 3.4%, но растежът на заетостта в тези сектори е много по-слаб, особено в „строителство“, където заетостта продължава да пада през 2014 (въпреки растежа от 3.4% в добавената стойност) и „производство“, където заетостта е нараснала с едва 0.8%.
Последните развития в резултатността на МСП в ЕС28 отразяват подобряващите се макроикономически и бизнес условия. Въпреки това, не всички МСП са вън от опасност. По-конкретно, МСП в строителството и, в по-малка степен, в производството понесоха тежко икономическата и финансовата криза. Заетостта в тези два сектора през 2014 г. все още беше съответно 17% и 11% по-ниска от нивата от 2008 г., докато добавената стойност в строителството остана 18% по-ниска от нивото си през 2008 г., а в производството почти е достигнала стойността си от 2008 г. За сравнение, МСП областите „хотелиерски и хранителни услуги“ и „бизнес услуги“ извлякоха полза от стабилния растеж в тези сектори.
По-детайлен анализ на ниво държави-членки показва, че МСП в само 7 държави (Австрия, Белгия, Германия, Малта, Люксембург, Швеция и Обединеното кралство) напълно са се възстановили по отношение на брой на МСП, добавена стойност и заетост. Швеция и Обединеното кралство) напълно са се възстановили по отношение на брой на МСП, добавена стойност и заетост. За сравнение, МСП в 9 държави все още трябва да се възстановят по някой от 3 индикатора за резултатност (Гърция, Испания, Хърватия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Португалия и Румъния). В останалите държави-членки, МСП са се възстановили по един или два от индикаторите за резултатност.
Задълбавайки още повече в секторната резултатност на МСП в различните държави-членки, се забелява пълно възстановяване по отношение на броя МСП в повечето държави-членки в „секторите за усуги“, докато обратното е вярно в секторите „производство“ и „строителство“. Възстановяването по отношение на добавена стойност е по-неравно: „производство“, „строителство“ и „търговия на едро и дребно“ (най-големите сектори) все още изостават в повечето държави-членки, докато „хотелиерство“ и „бизнес услуги“ постигат позитивни резултати почти изцяло в ЕС28. Резултатността е по-слаба за заетостта, където само няколко държави са постигнали повече от пълно възстановяване в поне четири сектора (Австрия, Германия, Франция, Малта, Люксембург, Обединеното кралство и Швеция).
Позитивните развития за МСП в ЕС28 се очаква да наберат инерция през 2015 и 2016 г. с годишен растеж от, съответно 3.3% и 3.7% очаквани за добавената стойност на МСП в ЕС28, 0.8% и 0.9% за заетост в МСП и 0.5% и 0.7% за броя на МСП. Предвижда се средноголемите МСП да се справят малко по-добре от малките и микропредприятията през 2015 и 2016 и по трите индикатора.
Освен това се очаква растежът на МСП да бъде по-балансиран по отношение на секторен растеж, като се предвижда всички основни МСП сектори да участват в цялостния подем на дейността на МСП. Въпреки това, се предвижда, че „строителство“ и „производство“ ще продължават да изостават от другите сектори.
МСП секторът допринесе диспропорционално едновременно за спада в заетостта от 2008 до 2013 г. и последващото възстановяване на заетостта, тъй като МСП отговарят за 67% от общата заетост в ЕС28 в нефинансовия бизнес сектор и през 2008 и през 2013 г. В рамките на групата на МСП, микропредприятията бяха отговорни за диспропорционално голям дял спад на МСП заетостта в периода 2008-2013 г.
За да се придобие по-задълбочено разбиране за динамиката на създаване на заетост в МСП, Годишният доклад за МСП за 2014/2015 изследва резултатността на създаване на заетост в МСП. ЕС28 показва голяма степен на хетерогенност в създаването на заетост в МСП из държавите членки и секторите на икономическа активност.
  • Само осем държави членки (Австрия, Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Малта, Швеция и Обединеното кралство) отчитат растеж на заетостта в МСП от 2008 до 2014, с двуцифрен растеж в четири от тях (Белгия, Германия, Франция и Малта). Сред 20-те държави-членки с нетен спад на заетостта в МСП в периода 2008 до 2014 г., осем държави-членки (Литва, Италия, Хърватия, Латвия, Кипър, Португалия, Испания и Гърция) отчитат двуцифрен нетен спад на заетост.
  • Най-високият растеж на заетостта в МСП е отчетен основно в малки сектори. Например, най-добрите резултати по отношение на създаване на заетост в МСП са в секторите „оставка на електричество, газ, пара и климатични инсталации, доставка на вода“, „дейности по административни и съпорт услуги“, и „канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“. Тези сектори показват растеж на заетостта в излишък от 10% в периода 2008-2013, но те представляват по-малко от 10% от общата заетост в МСП.
  • Заетостта в някои от по-големите сектори като например „услуги с храни и напитки“, „юридически и счетоводни услуги“ и „недвижими имоти“ са нараснали съответно с 10%, 9% и 8% в периода 2008-2013 г. Тези три сектора съответстват респективно на 8%, 3% и 3% от общата заетост в МСП.
Оценено е, че едно от пет МСП в ЕС е имало нетен растеж по отношение на заетостта по време на кризата. Това представлява относително голям подсегмент от приблизително 4 милиона от общо 22.3 милиона МСП в ЕС. Какви са характеристиките на тези МСП, които оглавяват възстановяването в създаването на заетост? На първо място, създаващите заетост МСП са основно тези, които предоставят услуги. Те са много по-явно представени в групата от, например, производителите. Въпреки това, няма причина или индикация да се предположи, че производителите не могат да постигнат повишаването на заетостта, наблюдавано при доставчиците на услуги.
Второ, нетната заетост е особено силна от 2008 до 2014 г. в услугите, изискващи голямо ниво на познание. Това важи за трите класа МСП (микро, малки и средни предприятия). За сравнение, всичките четири типа сектори, произвеждащи технологични стоки (варирайки от ниско до високи технологии) са показали нетен спад на заетостта между 2008 и 2013. В този период по-малко технологичните МСП са загубили по-голяма част от своята заетост, отколкото по-технологично насочените МСП. През 2014 г., по отношение на заетост, секторите, произвеждащи стоки са в застой.
Трето, младите МСП на не повече от девет години бяха основните създатели на нетна заетост в последните години. Въпреки това, редица по-стари фирми създадоха нови работни места, или успяха да запазят своя персонал, което допринесе за цялостното стабилизиране на пазара на труда.
Накрая, общите икономически условия, особено макроикономическата среда, имат значително въздействие върху резултатността на създаването на заетост в МСП. Това означава, че много от фирмите създаващи работни места са били базирани в държави-членки с по-благоприятни марко-икономически условия.
Така, въпреки че анализът установява, че особено млади фирми, активни в секторите с услуги, изискващи голямо ниво на познание и базирани в благоприятни макроикономически условия са били основните нетни създатели на работни места, не трябва да бъде пренебрегвана или подценявана важността на всички други МСП за растежа и работните места в ЕС. Тъй като този доклад се фокусира върху анализа на актуалните тенденции за МСП, той не предлага подробно препоръки по отношение на бъдещата МСП политика на ЕС, но може да стимулира дискусия не само как да бъде запазена най-добре представящата се група от МСП, но също така как нейния успех да бъде постигнат в другите сектори и държави-членки.

Comments are closed