МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС като създават повече от 85% от новите работни места в Европа. Благодарение на техния размер и ограничените ресурси, МСП могат да бъдат засегнати от разходите за регулиране в по-голяма степен, отколкото по-големите им конкуренти. В същото време общата тенденция е ползите от регулирането да се разпределят по-равномерно сред всички компании независимо от техния размер.

МСП може да имат ограничени възможности да се възползват от икономиите от мащаба. В същото време МСП имат по-труден достъп до капитал и цената на капитала за тях е често по-високо, отколкото при по-големите предприятия.

Комисията прие „Закона за малкия бизнес”. Той има за цел да подобри цялостния подход към предприемачеството и трайно да утвърди принципа „Мисли първо за малките!“ при формулирането на политики, които насърчават растежа на МСП като им помага да разрешават проблеми, които пречат на развитието им.

Законодателството, административните правила и процедури следва да са прости и лесни за разбиране и прилагане. Интересите на МСП следва да бъдат вземани под внимание на най-ранните етапи от формулирането на политики, за да бъде законодателството по-благоприятно за тях.

Как се идентифицират въздействията върху МСП

Всяка перспективна или ретроспективна оценка следва да анализира дали МСП са непропорционално засегнати или поставени в непривилегировано положение в сравнение с големите фирми. Ако това е така, трябва да се обмислят алтернативни механизми или гъвкави подходи, които биха могли да помогнат на МСП при спазване на новите нормативни изисквания, когато се преразглежда дадената политика. МСП трябва да бъдат вземани предвид при всяка аналитична стъпка от по-доброто формулиране на политики.

Възприетият от ЕК „Тест за МСП” се състои от четири стъпки:

(1) Консултация със заинтересованите МСП;

(2) Идентифициране на засегнатите бизнеси;

(3) Измерване на въздействието върху малките и средните предприятия;

(4) Оценка на алтернативни механизми и смекчаващи мерки.

Стъпка (1) Консултация, която представя гледната точка на МСП

Измерението МСП трябва да бъде централен елемент на стратегията за консултация (за което съществува отделно ръководство[1]) и в допълнение към една открита обществена консултация, може да включва конкретни действия за консултации като кръгли маси, фокус групи, изслушвания насочени към представители на МСП, МСП Панели – анкетни проучвания, проведени със съдействието на Европейската мрежа на предприятията, който имат за цел дадат достатъчно информация в секцията Тест за МСП от оценката на въздействието, и т.н.[2]

Стъпка (2) Идентифициране на засегнатите предприятия

По време на този етап, трябва да се установи дали и кои МСП (например микропредприятитя) са сред засегнатите. В някои случаи, това ще бъде ясно и видимо. В други, ще е необходимо да бъдат идентифицирани спецификите на засегнатите предприятия / сектор(и), като например разпределението на бизнеса според размера (микро, малки, средни или големи предприятия). Следва да бъдат проучени и подходящите източници на информация[3]. Това може да включва информация от организации, представляващи интересите на МСП. Примерните аспекти, които трябва да се обмислят са:

• Относителен дял на заетост в различните категории засегнати предприятия;

• Тежест на различните видове МСП в засегнатия(те) сектор(и) (микро, малки и средни);

• Връзки с други сектори и възможни ефекти върху подизпълнителите; например, може да е налице въздействие не само върху целевия сектор, но и спрямо неговите доставчици или клиенти; подобни косвени въздействия следва да бъдат вземани предвид.

Ако предварителната оценка води до заключението, че една или повече категории МСП допълнителен анализ в тази посока следва да бъде извършен.

Как се измерват въздействията върху МСП

Стъпка (3) Измерване на въздействието върху МСП

Разпределението на разходите и ползите от предложенията от гледна точка на размера на предприятията (разделени на микро, малки, средни и големи) трябва да се анализира качествено и ако е възможно и пропорционално и количествено[4]. Подходът „едно и също за всички“ спрямо всички малки и средни предприятия досега не се е доказал като ефективен или ефикасен, тъй като въздействието върху микропредприятията е вероятно съществено да се различава от въздействието върху средните предприятия. Ето защо, когато уместно и реалистично, разходите и ползите произтичащи за всеки отделен размер МСП следва да бъдат представени и анализирани поотделно. Еднакво важно е да се оценят въздействията спрямо МСП на специфичните или смекчаващи мерки за МСП, когато такива вече действат.

В рамките на цялостната оценка на конкурентоспособността е важно да се установи до каква степен предложението засяга конкурентоспособността на МСП или на бизнес средата, в която те действат в сравнение с по-големите организации.[5]

Често съществува вероятността една мярка на ЕС да има преки и косвени въздействия върху МСП – както положителни, така и отрицателни. Преките ползи като подобрени условия на труд, повишена конкуренцията и т.н. следва (на някакъв следващ етап) да има своето отражение в намалени разходи за МСП. Въпреки това, тези ползи понякога могат да бъдат редуцирани от различни разходи, свързани с регулирането[6], някои от които могат да бъдат непропорционално понесени от МСП, по-специално:

• Разходи за първоначално спазване (създадени от задължението за плащане на такси или задължения, както и разходите, породени от задължението да се адаптира естеството на продукта / услугата и / или производството / процеса на предоставянето на услуги, за да отговаря на икономическите, социалните и екологичните стандарти (например закупуване на ново оборудване, обучение на персонала, допълнителни инвестиции);

• Административни разходи – създадени от задължението за предоставяне на информация за дейностите и продуктите на компанията, включително еднократни и периодични административни разходи (например ресурси за събиране или предоставяне на информация).

Идентифицираните разходи и въздействия за МСП следва да бъдат сравнени с тези на големите предприятия. За тази цел може например да се сравнят стойностите на общите идентифицирани разходи съотнесени броя на заетите лица, за да се получи средния разход за служител[7]. Също може да се сравняват стойностите на разходите съотнесени към общите режийни разходи или обороти на компаниите[8].

Освен това, следва да бъдат взети предвид и следните аспекти:

– Възможни въздействия върху бариерите за навлизане, конкуренцията на пазара и структурата на пазара, например от гледна точка на възможностите за МСП да навлизат на пазарите[9];

– Възможните въздействия върху иновациите[10].

Как да бъдат ограничени до минимум евентуалните отрицателни въздействия върху МСП

Стъпка (4) Оценка на алтернативни варианти и смекчаващи мерки

Споменатият по-горе анализ може да покаже, че микро, малките и / или средните предприятия са изправени пред относително по-голяма тежест, отколкото големите компании и да че специфичните мерки, там където такива са били приети, са се оказали че недостатъчно или неадекватно са отговорили на нуждите на МСП. В такива случаи е добре да се помили за преразглеждането на тези мерки или за прилагането на нови такива, за да се гарантира равнопоставеност и спазване на принципа на пропорционалност.

Изборът на конкретни мерки се прави за всеки случай поотделно, включително чрез оценка на това дали те биха били приложими за всички МСП, или например, само за микропредприятията.

Въпреки това, ако има ясни доказателства, че с изключването на микропредприятия ще означава, че инициативата няма да може да постигне целите си, или че би засегнало други основаващи се на Договорите цели или основни права, те трябва да бъдат включени в нейния обхват, но възможността за прилагане на адаптирани решения трябва да бъде оценена.

Един неизчерпателен списък на смекчаващи мерки би включвал:

• Пълни или частични освобождавиня от приложното поле на новото законодателство според размера на предприятията (пример: предприятия под определени прагове не са задължени да се спазват дадени конкретни задължения, когато това не обезсмисля първоначалната цел на законодателството);

• Временно ограничение на приложното поле или освобождаване (пример: преходни периоди, през които МСП са освободени или по-дълги интервали за определени задължения);

• Намаляване на данъците или директна финансова помощ за компенсиране на разходите, при условие че това е съвместимо със съществуващото законодателство в областта на конкуренцията или на международната търговия;

• Намалени такси (Пример: когато тези такси са особено високи и / или имат фиксиран размер, в резултат на което те ще бъдат понесени непропорционално от МСП);

• Опростени задължения за отчитане (Пример: в областта на статистиката, разглеждане на възможните синергии с вече съществуващите задължения за отчитане);

• Целеви информационни кампании и ръководства за работа, обучения и специализирани бюра / офиси за помощ (Пример: специализирани бюра за помощ за предоставянето на конретна информация за малките предприятия);

• Систематично обмисляне на общи инициативи за опростяване, от които могат да се възползват малките и средните предприятия (Пример: Възможност за ползване на онлайн инструменти, опростени проверки).

При оценката на възможните облекчаващи мерки е важно е разходите, които те биха могли да произведт да са изцяло преценени и включени в окончателната оценката (разходи-ползи) на въздействията. Това включва и оценка на въздействията от специфичните мерки или освобождавания на МСП върху по-големите предприятия.

[1] Виж инструмент за консултации със заинтересованите страни в контекста на ОВ

[2] DG GROW [D.4] координира изготвянето на тези панели

[3] Полезна отправна точка, за да се намери тази информация са структурната бизнес статистика, предоставяна от Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/european_business/introduction

[4] Виж инструмент за методи за оценка на разходите и ползите

[5] Виж инструмент за секторна конкурентоспособност

[6] Виж инструмент за методи за оценка на разходите и ползите

[7] Препоръчително е да се използват границите на определението за МСП: 0-9, 10-49, 50-249 и 250 + служителите.

[8] Могат да се използват представителни проби с различна големина на фирми.

[9] Виж инструмента за въздействие върху вътрешния пазар

[10] Виж инструмента за въздействие върху иновациите